Влязох в новата врата.
За миг изхвърлих нейде старата.
Озърнах се, с пречупени крила.
И прясната била за вярата.
Пак ще търся покрай мене ключ.
Бръчките отново ще се свиват.
Ще крия нощния капчук.
Следите пак ще си отиват.
Надеждата на прага ще стои.
Заспала под сребристи спомени.
А уж начало щяла да крои.
С мухлясал шперц и изгнили корени.
Влязох в новата врата.
Забравих да заключа старата.
Озърнах се с предишните крила.
За да поливам скришно вярата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар