Зад песните

Свещ  не гори и думи веч се не чуят.
Всяка майка стои, но сенките близо се дуят.
Там нейде душа в казаните мръсни се рови.
Очи пред мъгла, на прозорец в рамка  с отрови.

А животът проклет тихо чете си съдбата.
Не тръгва напред, не бута натам колелата.
На стената портрет, в трънливо минало  бърка.
Знамена и куплет в анатомия тихо си мъркат.