Жабка

Жабка тръгна  ей тъка.
С росата  за ръка.
При полянката на пикник.
На гората не е скитник.

Слънчо пекна  рано, рано.
Не избираше отбрано.
И на жабката главата.
Се разплу като краката.

Сложи листо тя за шапка.
И накичи незабравка.
За минути то  се сви.
На хербарий се приви.

Не усети тя небето.
Пълно с облаци, превзето.
Не усети гръм и тряс.
Само чу до нея, пляс.

Капки станаха порой.
Всички рекоха, отбой.
Само жабка с буен скок.
Скокна да играе рок.