Навън

Вятърът духа души.
Метлите по тях си играят.
Ех, боли, не боли.
Пътя напреде си знаят.

Някои завършват с кал.
Някои минават в дъждеца.
Никой не крие таз жал.
Болката скрита, живеца.

И днес пак духа навън.
И пак се търкалят душите.
По пътя няма ни звън.
По тротоара си играят игрите.

Онези скритите там.
Дето вятър не знаят.
Тее, не гледат насам.
В златния куб си желаят.

Има ли вънка души.
Има разбира се, има.
Пътят някак сълзи.
Сякаш навънка е зима.