---***---

Животът преминава бурно.
Но идва някой кръстопът.
Наляво ще е толкоз тъмно.
Надясно облаци вървят.

Очите мокро си премигват.
И търсят слънцето в дъжда.
Навеждат се до кална лига.
За цвете радост, не  тъга.

Обаче цветето заспало.
Не диша, даже не скърби.
В калта с увехнала усмивка.
Зелена пъпка си държи.

Тяяя, стърчи като надежда.
Макар и малка, с цветна страст.
Защото много ще е жалко.
След кална ръж да няма храст.