Защо ли тъй съ точа аз за цвят.
Съм с нрав проклет.
Кьорава като едничък смок.
А от долу усойница наднича.
Перчемя ми на нищу не прилича.
Отдавна се кандилкам кат кандилу.
Със цвекетята само съм с венчилу.
А позата мий кат кобра.
Половината замя.
Половината е зомба.
Сал комбали зелени.
( пардон кафеви )
Съ блещят в далекоту на дребно.
А коту кажа, всичкуту е недну.
У ляву нещу тупа, тупка.
Не си мари, не си ти за боклука.
Съм скелет в слонска кожа.
Да съ наведа не можа.
На мен ми дай мутика, пръст.
Забравям изобще за мъст.
Садя си китки най различни.
И никоя на мене не прилича.
Сащоту аз съм сива, те съ пъстри.
Кату ма видят сякоя се кръсти.
Да я пугаля пу будлите млади.
И никоя за нищу не колади.
Все са ми най мили.
И моийти шарки с крила са ги дарили.
Съм с нрав проклет.
Кьорава като едничък смок.
А от долу усойница наднича.
Перчемя ми на нищу не прилича.
Отдавна се кандилкам кат кандилу.
Със цвекетята само съм с венчилу.
А позата мий кат кобра.
Половината замя.
Половината е зомба.
Сал комбали зелени.
( пардон кафеви )
Съ блещят в далекоту на дребно.
А коту кажа, всичкуту е недну.
У ляву нещу тупа, тупка.
Не си мари, не си ти за боклука.
Съм скелет в слонска кожа.
Да съ наведа не можа.
На мен ми дай мутика, пръст.
Забравям изобще за мъст.
Садя си китки най различни.
И никоя на мене не прилича.
Сащоту аз съм сива, те съ пъстри.
Кату ма видят сякоя се кръсти.
Да я пугаля пу будлите млади.
И никоя за нищу не колади.
Все са ми най мили.
И моийти шарки с крила са ги дарили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар