Не знам как вдянахме с живота и тръгнахме в крак.
В началото сърцето хлопа, а после пита как.
Нима не знаех аз, къде съм, къде ми се върви.
И често питах, чувах ехо, на моите следи
Забравих пак да се здрависам с началния си ход.
А той полекичка се слиса в мизерния си под.
Сритах го с бавна крачка, показах накъде..
Той прие, че е закачка, готов да ме яде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар