Стария лъв размърда задния си крак.Целия беше изтръпнал , рана до рана.Вече и като вървеше го хапеха безпричинно!Едва успяваше да се скрие под бодлив храст!Дори малките лъвчета му дърпаха опашката до болка и дори я захапваха.Какво беше и какво стана!?Едно време когато беше млад и силен всички му бяха "приятели"!Дори подаръци му носеха /като за най/кой си мислеше че тези времена ще отминат!?Ей го на тези лицемери заеха неговото място а той се свиваше сякаш нямаше минало!Сега или трябваше да се мазни на новите като свеждаше глава и им поднасяше в краката каквото може и да изпроси някаква защита !Или да остане в джунглата и да умре сам!Трябваше да реши, кое е добре да нямаш самочувствие или да си отидеш като скитник и със чисто сърце!Нещо във него се прокрадваше и не му даваше мира!Измъкна свитото си тяло от храста , изправи се с усилие доколкото може!Погледна първо към прайда който беше за него дом толкова години и една сълза потече по пожълтялата му козина!Обърна гръб и тръгна към дърветата .Вървя доста време докато го държат краката.Стигна до една рекичка с палмичка , легна под нея и зачака съдбата да реши какво да прави с него!А вътре в душата му тъка му беше леко че не усещаше нищо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар