В гората беше останала закътана поляна, изрснала цялата в тръни и бодили.Една пролет точно по средата се появи едно зелено кълнче.Плевелите се увиваха около него, натискаха го но то си успяваше да се промъкне и дигне връхче!Бодилите навеждаха опасно глави , изплъзваше се!Идваше есента и злобата тъка ги беше завъртяла , че всички които "умираха"зимата искаха и то да умре с тях , защото те бяха хвърлили своите "лоши"семена и се надяваха на "поколение" а то беше пораснало само педя и те мислеха че няма как да "продължи себе си" нито да преживее зимата!Настъпи пролетта!В средата на поляната първо се появи малко, красиво разстение което взе да се оформя.Но оше трябваше и щеше да продължи да се бори за своето място!Чак на третото лято се разбра че това е борче и затова зимата преживяваше.И растеше , растеше че след няколко години дори през лятото под неговите клони нямъше ни тръни , бодили и плевели!
Много хубав разказ.Замислих се обаче за друго. дори когато борът порасне, пак не е в безопасност. Тръните и бодлите ги няма, но остават дървосекачите, а от тях няма спасение.
ОтговорИзтриванеТам някъде дървосекаччи не могат да стигнат!
ОтговорИзтриване