четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Моята душа /на приятелите/


Какво ли става в моята душа , недей да слушаш че се смея !И малко радост останала все още там стремя се нейде да" посея "! Аз крия моите сълзи , да може моето лице да "свети"!Показвам само сила на духа !А някъде отвътре нещо трепка!И някъде във дъното се крий и моя страх и моето падение, но няма да се дам и пак ще бъде моето мигновение! Недей да слушаш че се смея , това е маска на моето сърце!Дори и песен да запея, една сълза преглъщам не бърша .....!И пак ще вдигна аз лице , тъка научи ме съдбата !И ще подам аз две ръце за да "помилвам" на приятелите си сърцата!

2 коментара:

  1. Мила ,Руми,адски силно е и вярно!Настръхнах-вярваш ли ми?Това е то щастието човешко...Мъж,деца,рода...минават покрай /а и през/теб като вещ или придатък,а истинското приятелство?Що е то?Онези, за които си човек,а не предмет или от вечерята остатък!Обичам те и дай нататъка!

    ОтговорИзтриване