Аз и Птицата Феникс

Ровя се в тъмното на моите мисли!
Там някъде има сълзи и тъга.
Лошите спомени кой... ще изчисти?!
Ще стане на пепел мойта душа!

Мътни проблясъци , светват...угасват!
И някаква тежест напира в гръдта!
Малка искрица странно проблясва!
И огън голям ме дърпа в пръстта!

Силна болка напира отвътре!
Там нещо изгаря ....ражда живот!
И като Птицата Феникс се вдигам отново!
От пепел излизам ...във мир и любов!

....