Ракийката

- Уф че почивни дни!
На пазар ме пращат. Вместо да си виря краката върху масичката в хола, ще ходя да се товаря.
Ейго, по някое време и мачовете почват.Не да си чопля семки, а. Зарзавати за зимата.
Ехе е е има и други изгонени! Пък тук има една малка, закътана кръчма със евтиана ракийка.
- Е събрахме се се бе, братя по неволя!
- Налей, че да удавим мъката!
- Аз, каза Спиро, давам цялата си заплата. Ама тя моята е ламя! От ония триглавите! Лапа, то нямаше наяждане! И джобовете ми пребърква. Ма имам си странични доходи, кътам ги на скришно, хи - хи !
- Е е е, рече Пешо.Мен ме карат да пускам прахосмукачка и да мия чинии. Ми няма да стане.
Аз престилка няма да запаша. Мъж ли съм или лукова глава!
- Охо о, обади се Ради.След работа като закъснея ме чака до вратата.
- Къде беше бе пияницо! Децата кой ще прибере. Да не съм си ги взела зестра от мама! Ти дом нямаш ли? Виж кое време е!
А то осем без десет.За децата дават!
- И и и, обадих се аз,мен ме обърнаха на товарно магаре или двугърба камила!
- Кирчо за хляб.
След малко пак бучи.
- Забравих сол бе, бягай.
И тъка цяла седмица. Ами почивните дни, направо ми се вие свят.Забравих що е мач, ще забравя и телевизора! Сега да ставам че лошо ми се пише,кое време е !
А какви са тия черни, лъскави коли пред къщи.Излиза един.
- Кирчо, от днес си председател на министрите! Ела сега да видиш какво ти се полага!
Каква красива голяма лодка! По средата стол, с надпис.На Киро! То едни хубавици наоколо, не като моята Пена, тътрунтеста! И една голяма маса с пури и много бутилки. Със какво ли са пълни? Ми щом са мои....!
- Киро, Киро бе. Събуди ли се най-сетне! Какво си пукал бе! Линейка да ти викам. Ми те откачиха, чума да ги яде дано с техните акцизи.Ще ги вдигат, няма да ги вдигат!Ето какво пиене излиза, фалшиво!Ма и ти, да беше изпил още чашка, че не се научи на ред!