Лъжеландия

Един властелин не обичал истината.Всички поданици трябвало трябвало да лъжат и да се подмазват за най-малкото нещо, иначе ги чакало наказание! Така всички свикнали да не забелязват грозното и лошото и държавата започнала да упада!

Всяка сутрин щом се събуждал, слугата му казвал:
- Добро утро Господарю. Колко е хубаво времето. Слънцето пече само за вас. Защото вие сте най-добрият, най-способният и най-красивият господар който сме имали.
Ако не кажел това, го чакала тъмница!
А всъщност искал да каже:
- Какво е черно утрото след твоето събуждане! Времето е много лошо, защото вече си кисел! Слънцето ще се скрие още щом го погледнеш с лошия си поглед!
Защото ти си най-злия, най-бездарния и най- грозния който ни е на тресен от някъде!

По някое време ако благоволи да отиде при министрите, думите продължава ли да се леят като в река с тинесто дъно!
- Господарю, в държавата всичко върви по мед и масло. Няма бедни, гладни и скитници. Нивите са засети и се чака двойна реколта. Всички занаяти са печаливши, и произвеждат толкова много, че ние сме една богата и процавтяваща страна.
Ако не кажеха това можеха да бъдат бити, даже и обезглавени.
А всъщност на езика им е било:
- В държава всичко е нагоре с краката! Всички са бедни и едва преживяват! Хората са скитници по целия свят! Нивите пустеят, защото няма семе за посев, изядено е! Занаятчийските работилници са затворени, защото ти им измъкна парите за данъци! Сега не се знае държавата дали ще оцелее до края на годината!

След тези неща всеки бързал да го кани в дома си, на голяма трапеза. Постилал червен килим, но...В бързината забравил да погледне...! От подмазване и празни приказки не е видял голямата дупка пред дома си! Сега само я прикривал като я покривал. Като стъпил господаря на килима и домакина се втурнал да ми целува краката, дупката хлътнала и те потънали в нищото!

.....