Да се събудим /за Деня на народните будители/

На мен Училището ми се умира!
Нищо че ме боядисаха и ми смениха прозорците. Вътре мирише на мухъл и гнило. Едно време децата бяха бедни но имаха дух за учение! А то сега какво ?Още от вратата се почва:
- Ей мухльо, дай си парите да не ги взема аз.
- О здрасти брато, проблем, дай да го млатиме тоя за закуска, да си глътне граматиката.
- Аз съм гепил пищова на дъртия, ако не се изръси мятаме го.
- Аз вече го ошушках, мушнах му едно боксче.
Звънеца си дрънка а тоалетната се затваря отвътре.
Не може да се влезе, залостена е с греблото на чистачката.
Но аз виждам!
В едната пушат от марихуаната и след малко се натръшкват по плочките в мръсотията.
В другата секс. Но те са малки! Даже така са се сврели че не ги виждам, като мишки.
Но ето го и голямото междучасие, и в двора настава " Време Разделно"!
Няма усмивки, нито забавления! На три групички бой. А големите потънали някъде!
- За какво е това?
- За по-красиви дрешки!
- За по-отворени приказки!
- За приятел или приятелка!
- За накърнена чест!
- Днес капката преля, отиде си!Заляха ми плочките с кръв.Искам да умра!
Каза училището и изчезна. Остана само една червена тухла.
Дойде едно малко дете и каза:
- Аз седем години съм чакал да дойда а ти изчезна! Утре ще дойдат много като мен и къде ще влязат?
Тъкмо дойдох да ти кажа, знам че има ден на Будителите! Но ти Училище си забравило че великия Христо Ботев е казал:
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…..
То грабна червената тухла, удари я в земята и Училището се появи!

.....