Златната Плоча на Змията

Там някъде имаше царство. На змиите! Всички бяха добрички! Хранеха се само с горски плодове! Ходеха изправени, защото не правеха зло! Слънцето винаги се усмивхаше, хубаво му беше от толкова добрина!
Но веднъж на полянката порасна голяма, сочна и ярко червена ягодка. Две змии се засилиха едно временно към нея. Не можаха да я изядат, само я смачкаха. Но кой трябваше да е пръв? И борбата започна
Първо се изпохапаха двечките. Увиваха се, дъвкаха се, връзваха се на възли, докато им прималее!
Роднините като видяха на тръшканите си деца, не попитаха за причината а направо се втурнаха един срещу друг с големите си зъби ! Поляната почервеня от кръв!
Тогава вече този червен цвят подлуди всички останали!
Не се знаеше, кой на кого е роднина, коя е причината! Всеки хапеше наред, кой където свари!
Изведнъж слънцето угасна! Появиха се звезди. И при ясно небе, покапаха топли капки! Повече не стана светло!
Змиите взеха да се влачат по корем. Да се хранят с насекоми, и да се прегъват в тъмно!Всяка се делеше и се свиваше от студ!
Мина време.
Чу че се е родило змийче със златна плочка! Там било било светло, топло и хубаво! Събраха се да видят чудото! Влязоха в змийското гнездо.
Светло като в щастлив ден!
Наведоха се да видят.Не беше плочка, а малкото му сърце! Излъчваше Доброта, Надежда и Невинност!
Това ги събра в този ден!

.....