петък, 30 октомври 2009 г.

Нарисувай ми

Нарисувай ми мисъл ярка , светеща, чиста!
Сега излизам да хвърля моите черни.Ще ги заровя дълбоко. Да не обземат някого.Ето намерих поле с малки голи петна, значи не ровя сама. Толкова е сухо и черно, капчица дъжд за тъмното няма!
Обръщам гръб, не искам да знам обратния път.
Искам нещо ново с цвят на усмивка! Да се събудя весела, да се радвам на слънцето, така всеки миг ще е лесен! И вече ще има някоя песен.
Искам и оня големия,пламтящ на любовта. Да стопли сърцето ми, малко ледено кубче!
Те изчезнаха тъмните, нали ги изхвърлих. Моля, празно е има място, нарисувай ми цветна дъга!

.....

7 коментара:

  1. Най-трудно се рисува надеждата, за по-добро. Можеш да го направиш, не с четка или думи, а само със сърце.

    ОтговорИзтриване
  2. Явно не ми досдига надежда за да не я спомина и трудно се рисува

    ОтговорИзтриване
  3. :) Туй не е трудно, трябва само любов!

    ОтговорИзтриване
  4. Руми,надеждата умирала последна... и била най-трудната за изобразяване с четка,думи,стих.

    ОтговорИзтриване