Като се върнех уморена от полето където цял ден съм пасала овцете, умивах се и в читалището! Първата ми книга беше Български Народни Приказки ! Много книги съм чела но в детството си харесвах най вече Винету,Оцеола, Чичо Томовата Колиба! Във всеки град който съм била се записвах във всички налични библиотеки.Все не ми достигаха книги!
Е и бели съм правила де.Изгорихме на клада на магазинера щайгите.Пък момчетата ги хванаха с крадена люцерна.
Най хубави ми са годините в Селско Стопански Техникум- Силистра! Най вече бригадите! Един ден по- обяд изнесохме на момчетата дюшеците на плаца. Пък друг път като ги зашиехме както си спинкат на клепаме ги с червило, връщаме се залостваме вратата и си спим!
Аз тренирах картинг и стрелба мало калибрена пушка. Като имаме свободен час, даде под полковника петдесет патрона и пет мишени и в стрелбището.Веднъж нямаше ток, ще
стреляме в тъмното, луда работа .Повредихме ел мрежата.От там навън по врабчетата!
Бях слаба по успех не че бях проста ама може би ми е липсвало нещо....! Случихме и на
курсов.Тогава още пушех цигари.Като ходехме да берем царевица вътре павкахме като счупени печки! Той само ни чакаше на другия край, бъркаше ни в горното джобче където най-безсрамно ги държахме и ги взимаше.Не казваше нито дума! След трети курс нацвках торба с двойки.Нямах пари за храна и реших ще работя, няма да уча.На третия ден моя курсов прати съученичка като е заръчал че всички двойки и отсъствия са оправени, да се връщам!/поклон пред Гсподин Славов/ И дойде последната, трудната година. Балове, няма пари.На родителската предложили на Пламен -сирак и на мен да съберат дори за Пампорово! Аз сирак ли бях? Стана ми кофти и в понеделник не се върнах.Поех трудния път на живота!
.....
Тежко детство си имала. Като те познавам днес, все се замислям за хората,които са имали всичко, а цял живот се оплакват. Мисля,че трябва да погледнат теб и да се засрамят.
ОтговорИзтриванеТо оплаването най лесната работа. Трудното е да оцелееш!И да се бориш за нещата в живота!
ОтговорИзтриванеДано да е пречистващо ... да пишеш това.
ОтговорИзтриванеЗащото иначе ... да го изживяваш отново, пишейки го ...
Много си силна, Руми.
Респект!
Аз го пиша за вас.Врата е затворена.Пък и не съм изпразнила цялата торба защото няма да ви хареса.
ОтговорИзтриванеТрудно е да се оцелее като Човек, след подобно детство. Ти си успяла.
ОтговорИзтриванеГлокси е права. Напиши го. Не в интернет, в тетрадка, за себе си. Когато преживееш всичко отново, предпазена от изминалото време, ще почувстваш, че освен лошото е имало и хубави моменти. Капчицата добро заличава болката от тъжните спомени. Говоря ти от собствен опит, ти пробвай, ако искаш.
Целувки! Обичам те!
Целувки Благи!
ОтговорИзтриванеРуми,думите са малко и не са ми достатъчни...Аз,която съм зачената,отгледана и възпитана с много любов и нежност,прочитайки твоята тъжна изповед,настръхвам и влага напира в очите ми.Такива хора не трябва да стават родители.Просто не им се полага!Истинско чудо е,че си се самосъхранила ,че си оцеляла,че си била в зародиша си още човек и си останала такъв-честен,борбен и силен!Че въпреки болезнените спомени от детството,си създала едно хубаво семейство и деца.Каквито и съвети да ти дам,как да задгърбиш болката от спомените в миналото,ще бъдат излишни,защото той печата от миналото не се изтрива.Просто гледай напред и с обичта и вниманието на децата и мъжа си,ще пребъдеш!Целувки и прегръдки!
ОтговорИзтриванеЗа сегашния живот нищо не съм казала , бих искала да не ровя из торбата .Достатъчно ви натъжих, жаждата за живот е в човека!
ОтговорИзтриване