Нали като всеки" надробил попарата" би трябвало да се реванширам.Родена съм в баш гингирлика Тутракан. Майка ми беше решила че не и се работи. А децата таман три, да броят мухите.Къде не помилвани, не умити , не прибрани да си намират пътя в живота както намерят за добре! А бащта ми "баш овчаря на текезесето" подпираше кръчмата да не се срути! Беше си решил че ние сме пълноценни помощници или по скоро работници. Подробности по крепостния труд не ви трябва.
Като се върнех уморена от полето където цял ден съм пасала овцете, умивах се и в читалището! Първата ми книга беше Български Народни Приказки ! Много книги съм чела но в детството си харесвах най вече Винету,Оцеола, Чичо Томовата Колиба! Във всеки град който съм била се записвах във всички налични библиотеки.Все не ми достигаха книги!
Е и бели съм правила де.Изгорихме на клада на магазинера щайгите.Пък момчетата ги хванаха с крадена люцерна.
Най хубави ми са годините в Селско Стопански Техникум- Силистра! Най вече бригадите! Един ден по- обяд изнесохме на момчетата дюшеците на плаца. Пък друг път като ги зашиехме както си спинкат на клепаме ги с червило, връщаме се залостваме вратата и си спим!
Аз тренирах картинг и стрелба мало калибрена пушка. Като имаме свободен час, даде под полковника петдесет патрона и пет мишени и в стрелбището.Веднъж нямаше ток, ще
стреляме в тъмното, луда работа .Повредихме ел мрежата.От там навън по врабчетата!
Бях слаба по успех не че бях проста ама може би ми е липсвало нещо....! Случихме и на
курсов.Тогава още пушех цигари.Като ходехме да берем царевица вътре павкахме като счупени печки! Той само ни чакаше на другия край, бъркаше ни в горното джобче където най-безсрамно ги държахме и ги взимаше.Не казваше нито дума! След трети курс нацвках торба с двойки.Нямах пари за храна и реших ще работя, няма да уча.На третия ден моя курсов прати съученичка като е заръчал че всички двойки и отсъствия са оправени, да се връщам!/поклон пред Гсподин Славов/ И дойде последната, трудната година. Балове, няма пари.На родителската предложили на Пламен -сирак и на мен да съберат дори за Пампорово! Аз сирак ли бях? Стана ми кофти и в понеделник не се върнах.Поех трудния път на живота!
.....
Като се върнех уморена от полето където цял ден съм пасала овцете, умивах се и в читалището! Първата ми книга беше Български Народни Приказки ! Много книги съм чела но в детството си харесвах най вече Винету,Оцеола, Чичо Томовата Колиба! Във всеки град който съм била се записвах във всички налични библиотеки.Все не ми достигаха книги!
Е и бели съм правила де.Изгорихме на клада на магазинера щайгите.Пък момчетата ги хванаха с крадена люцерна.
Най хубави ми са годините в Селско Стопански Техникум- Силистра! Най вече бригадите! Един ден по- обяд изнесохме на момчетата дюшеците на плаца. Пък друг път като ги зашиехме както си спинкат на клепаме ги с червило, връщаме се залостваме вратата и си спим!
Аз тренирах картинг и стрелба мало калибрена пушка. Като имаме свободен час, даде под полковника петдесет патрона и пет мишени и в стрелбището.Веднъж нямаше ток, ще
стреляме в тъмното, луда работа .Повредихме ел мрежата.От там навън по врабчетата!
Бях слаба по успех не че бях проста ама може би ми е липсвало нещо....! Случихме и на
курсов.Тогава още пушех цигари.Като ходехме да берем царевица вътре павкахме като счупени печки! Той само ни чакаше на другия край, бъркаше ни в горното джобче където най-безсрамно ги държахме и ги взимаше.Не казваше нито дума! След трети курс нацвках торба с двойки.Нямах пари за храна и реших ще работя, няма да уча.На третия ден моя курсов прати съученичка като е заръчал че всички двойки и отсъствия са оправени, да се връщам!/поклон пред Гсподин Славов/ И дойде последната, трудната година. Балове, няма пари.На родителската предложили на Пламен -сирак и на мен да съберат дори за Пампорово! Аз сирак ли бях? Стана ми кофти и в понеделник не се върнах.Поех трудния път на живота!
.....
Тежко детство си имала. Като те познавам днес, все се замислям за хората,които са имали всичко, а цял живот се оплакват. Мисля,че трябва да погледнат теб и да се засрамят.
ОтговорИзтриванеТо оплаването най лесната работа. Трудното е да оцелееш!И да се бориш за нещата в живота!
ОтговорИзтриванеДано да е пречистващо ... да пишеш това.
ОтговорИзтриванеЗащото иначе ... да го изживяваш отново, пишейки го ...
Много си силна, Руми.
Респект!
Аз го пиша за вас.Врата е затворена.Пък и не съм изпразнила цялата торба защото няма да ви хареса.
ОтговорИзтриванеТрудно е да се оцелее като Човек, след подобно детство. Ти си успяла.
ОтговорИзтриванеГлокси е права. Напиши го. Не в интернет, в тетрадка, за себе си. Когато преживееш всичко отново, предпазена от изминалото време, ще почувстваш, че освен лошото е имало и хубави моменти. Капчицата добро заличава болката от тъжните спомени. Говоря ти от собствен опит, ти пробвай, ако искаш.
Целувки! Обичам те!
Целувки Благи!
ОтговорИзтриванеРуми,думите са малко и не са ми достатъчни...Аз,която съм зачената,отгледана и възпитана с много любов и нежност,прочитайки твоята тъжна изповед,настръхвам и влага напира в очите ми.Такива хора не трябва да стават родители.Просто не им се полага!Истинско чудо е,че си се самосъхранила ,че си оцеляла,че си била в зародиша си още човек и си останала такъв-честен,борбен и силен!Че въпреки болезнените спомени от детството,си създала едно хубаво семейство и деца.Каквито и съвети да ти дам,как да задгърбиш болката от спомените в миналото,ще бъдат излишни,защото той печата от миналото не се изтрива.Просто гледай напред и с обичта и вниманието на децата и мъжа си,ще пребъдеш!Целувки и прегръдки!
ОтговорИзтриванеЗа сегашния живот нищо не съм казала , бих искала да не ровя из торбата .Достатъчно ви натъжих, жаждата за живот е в човека!
ОтговорИзтриване