Най-Малкото

В голямата, страшна гора се появи брезичка. Малка и нежна, наострила клончета да научи света. Трепкаше весело с листа и си шумолеше песни. Играеше си със първите капки роса които като мaлки светулки бяха накацали върху нея. Подхвърляше ги и малка многоцветна струйка на спиралка се спускаше към коренчето и за да и подшушне нещо направо на ушенце!
Малки, прекрасни пеперуди бяха намерили убежищте или се наслаждаваха на слънцето от нейните тънки клони. Изведнъж плътен, строг глас стресна хармонията:
-Виж малката! С природата шега не бива. Не си мисли че ако днес цветната дъга е при теб, утре няма да се размие от дъжд или разпръсне от вятъра!
Брезичката срамежливо повдигна поглед. Въобще не беше забелязала големия дъб.Грамаден, с яки клони! Тук, там почернели от какво ли?А по него толкова гнезда на птички, и всичките пеят! Някаде по-средата катеричка си беше направила хралупа и си имаше малки! Доло в корените му язовци, цяло семейство!
И тя се засрами беше се понадула малко, приютила едни пеперуди и толкова. Гласът продължи:
- Винаги оставяй клоните си да се носят от вятъра, иначе ще се натрошат. И гледай винаги слънцето защото ще се изкривиш! Аз ще те пазя от север, но ти събирай топлина от юг!
Чу ли малката!
Видя брезичката нещо което не се вижда, и не искаше само закрила!
Да порасне поне наполовина колкото него, за да го достигне! Да приплете своите нежни листа в тези на вид груби клонаци! Да докосне поне един жълъд, осветяван от слънцето! А смееше ли дори да си мисли такива неща?
Тя, толкова незначителна и малка,а той исполин даващ живот и закрила! Коя е тя?Едно дръгливо дръвче, ще мълчи. Появиха се петна по листата, а нямаше студ! Имаше капчици, а нямаше дъжд!
И окапаха всичките. Остана само едно, най-малкото!Него буря не можа да събори.И студа не го изсуши.То остана вечно зелено! Него дъбът постоянно докосваше когато я пазеше...
То подържаше живота и, за да се разлисти напролет с по- голяма сила!

...