неделя, 29 ноември 2009 г.

Коледно разказче - Подарявам

Дядо Коледа не можа да спи. Цяла нощ се въртя в горещини и кошмари.Топлици на Полярния пояс и всички бяха хукнали да се разхлаждат! Коледа наближаваше. Какво ли не му се завъртя през главата та не можа да се успокои.Нали нямаше сняг! А елените се бяха изпокрили защото от слънцето взе да им пада козината и станаха на петна, нали бяха северни. И копитата им порозовяха, изнежиха се!
Трябваше да измисли или по-скоро да намери ново средство за придвижване.
Първо делтапланер, нали е безшумен. Ако в деня спре вятъра, кой ще духа че да литне?
После му дойде мисъл за балон. Там добре, ама имаше огън. Пък от малък страх от пламъци как ще го насочва?
Спря се на вертолет. Сложна работа. Или трябва да изкара бърз курс или да рискува на сляпо. Иначе догодина без Него.
От такива жестоки видения съвсем се събуди и погледа му се стъписа! На гърдите ми се разстилаха черни къдрави косми а бялата му брада беше изчезнала. Скочи като попарен и съвсем се шастиса защото пижамата му на снежинки се свлече и остана полугол! Нямаше го коремчето дя я задържи. Това Време се шегуваше с него! Побягна бързо като буря да търси огледало, в работилницата на джуджетата. Не се усети как потичва и вместо да слезе по-стълбите се хързулна по-лъснатия дървен парапет като двайсет годишен младеж.
А а а а няма нито едно джудже! Само едно писмо се мъдреше на стената забито със звездичка:
Скъпи Дядо Коледа
Днес излизаме в почивка че е много горещо. Отиваме на плаж. И тъй като в работното ни облекло не е предвидено такова, плувки де. Отиваме там където всички са голички, да не се различаваме!
Твои скъпи, уморени, сгорещени помощници.
Ами сега! Да го открие поне, огледалото. Дръпна червената завеса и онемя! Не можа да се познае. Отсреща го гледаше един от ония на списанията. Сега как ще се мерне пред децата?
А сети се. Имаше джиесем бе и номер за крайни случаи! Натисна копчето и чу глас, познат и сърдит:
- Ти как можа да обезпокоиш баща си и майка си за такива дреболии?! Аз и казах да не те гевези а ма тя! Тъкмо сме се изтегнали тука в Кушадасъ и си почиваме а ти дръ ъ ън! Я ето ти един телефон звъни на него. И да не съм те чул "докато земята не спре да се върти"! Чу ли! Не порасна а!
Натисна копчето на другия.Чу се още по-сърдит глас:
- Ти защо звъниш на дядо си? Баща ти пак ли ми прехвърли топката. Хитрец си беше и такъв си остана. Ние с баба ти сме на Канарските острови и си почиваме след толкова години. Вие една Коледа не може да докарате! Тя сама ще си дойде! Не се научихте ей. И сняг ще има и ще фучи! А сега доколкото усещам си малко по-другичък. Прескочи до Албена курортчето да си намериш коледка или да се попечеш! Пък всичко ще си дойде на мястото на двайсет и четвърти!
До Коледа моето момче!

...

6 коментара:

  1. Горкият Дядо Коледа:). Все пак да вземе да се стегне,че наближава вече времето:). Ще се оплаква през януари.

    ОтговорИзтриване
  2. :)) Много Актуална Коледа!
    И пожеланието ти е страхотно! Скоро попаднах на една притча с неговото съдържание и се колебаех, ако я публикувам дали няма да провокира религиозни спорове и конфликти. Но изречено от теб ... май ще взема да я публикувам някой ден.
    Целувки и слънчев неделен ден, Руми!

    ОтговорИзтриване
  3. Нека всеки ден е Коледа. Да, добре. Ама какво ли мислят по въпроса прашчовците?

    ОтговорИзтриване
  4. Ще се съгласят от нямай къде кой дава манджата.

    ОтговорИзтриване