петък, 6 ноември 2009 г.

Следобедно кафе

Здравей!
За къде си се забързал Приятелю? Виждам нещо си унил. Ето тук в моята градинка ела и седни. Ще те изслушам. Кафе съм приготвила. Ей тъка без да искам го сложих! Сякаш усещах че ще дойдеш.Грижи ли имаш някакви? Не мога да оправя света, но ти си кажи, ще ти олекне! Не бързай, спри за малко може би ще те утеша с думи някакви. Може да са малко, да са объркани но са истински! Няма да изпревариш времето дори да побегнеш то си върви равномерно. Не наслагай у себе си тъжното и черното то ще те смачка като малко стръкче трева под камък! Не се притеснявай, никакви твои думи не биха ме уплашили! Сподели ги със мен не, ги натискай дълбоко в душата си!
Хайде ела при мен на кафе Приятелю!

....

6 коментара: