вторник, 3 ноември 2009 г.

Срамниче



Баба Любка имаше чудно цвете! Всички му викаха Срамниче.Името му беше останало от едно време.Тогава Всички бяха скромни,честни и се гледаха в очите! Никой не се хвалеше излишно, помагаха си! Никой не лъжеше, или ако имаше нещо беше неволно. Жените бяха спретнати и не си завиждаха една на друга. То какво имаше де. Коя по хубаво си бродирала дрешката.На коя градинката по- хубава .Клюкарстваха но без злоба . Пък мъжете, заедно си строяха къщите и си пиеха ракията в кръчмата. Затова цветето беше черно, защото хората имали срам или съвест! Само съвсем малко бяло по средата, защото все пак човек не е без грешен!
Но баба Люба забеляза че с годините цветето постепенно побеля. Не остана дори една черна точка по цвета му.
Хората станаха лоши, озлобиха се! Брат, брата удря за парче нива. Моного момичета нямаха вид на жени! Биеха се ! Жените си завиждаха в работата, ходеха при шефовете да клюкарят неверни неща. Не беше виждала и чувала това. Момчетата и мъжете се делаха на групички! По- малката бяха наперени забогатели, може би нечестно.Те покзваха парите си и мислеха че света е техен! А по- голямата се караха за това как аз ще сложа камъни пред вратата на другия и не се обединяваха.
Никой никого не гледаше в очите! Беше заровил някъде срама и съвестта си.
Дали ще доживее да види цветето отново черно. Не съвсем същото, но поне да се появи едно малко петънце!

.....

.....

1 коментар: