Не знам какво имам в себе си? Дали не съм била куче или котка в предишния си живот!
Ама има някакво уважение ли, привличане ли, аз към животните и те към мене. То в къщи едно наум че я храня, ама само аз си позволявам някои неща с животинчето.На другите не дава.Ходила съм първа смяна, от шест и трийсет и не съм хапана от улично куче.Градът е пълен с такива. При моите излизания все ме следват. Хайде давам половината баница.Ето оня ден изправи се едно и ми "целува ръката". Не съм му дала нищо.:) Нямах в себе си!
Спомням си една случка преди години.Аз смея да си призная че работих в кланица, частна тогава.Собственика имаше немска овчарка.Само мене допускаше до себе си и аз я хранех. Като се изправеше колкото мене висока и нализваше цялото ми лице.Та такива работи, има нещо де.
...
:) Те си знаят най-добре какво има.
ОтговорИзтриванеАз на съзнателно равнище не ги обичам, не че са ми създали реални неприятности, ... но откакто забременях, а още повече след това, когато излезе наяве хроничното заболяване на детето, гледам на тях като ходещи развъдници на болести. Избягвам ги. Въпреки това преди няколко години по стечение на обстоятелствата се видях принудена да осиновя три слепи котета. Бях майка на тризнаци, не съм ги искала, но ги обгрижвах и обичах като деца, кърмех ги, чистех ги, подсушавах ги, утешавах ги денонощно. Но явно бяха заразени с нещо, защото ми бяха връчени, след като са били извадени от кофа за боклук, завързани в найлонов плик за да се задушат. Едното се разболя и зарази и останалите. Умряха едно по едно. След тая съкрушителна мъка която изживях тогава, не мога повече наистина.
Но въпреки че не ги обичам съзнателно и ги заобикалям, доколкото ми е възможно, кучетата имат маниера да ме "целуват", от което просто лудите ме хващат :).
Не ме е страх от тях. И в редките случаи, когато някое ме залае, защото него го е страх от кой знае какво, като се обърна и го попитам с поглед:"Какво искаш ти?", лаят затихва, подвива опашка и се измъква заднишком. Даскалъка е доживот, както винаги съм твърдяла :).
Нали виждаш на смиката целува ме :)
ОтговорИзтриванеХаресва те. Животните са благодарни за всеки жест на внимание. Не са като хората.
ОтговорИзтриванеМоже би е така.Има и добри хора все още се намират.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеОх, като ме срещне някоя котка, че като вирне опашка и с шумно "мяу" реши да ме съпроводи по цялата улица...Усещат някак, когато не можеш да им устоиш и се възползват гадините.:)))
ОтговорИзтриванеЗа мен няма нищо по-красиво от доволна котка, която се ближе на слънце.
Животните са кротки и приятни.Дори и красиви.
ОтговорИзтриване