вторник, 1 декември 2009 г.

Късметчето

Лошо му е, вие му се свят и една глава.Разболя се Късметчето. Май защото го подритваха и не го виждаха. Това човеците вече са по-лекото и по-мекото!Е как беше едно време! Оставаха всичко и тръгваха по-широкия свят да го търсят за да разберат къде е. Сега то ще ги търси или всичко ще тръгне без Късмет.
Ето първия, скитник .Седнал под дървото и чака.Ядоса се вдигна крачола си Късметчето, ритна го по-задните части и каза:
- Ставай бе , виж кой ти е дошъл!Какво чакаш, манна небесна ли?!Все някой да ти даде. Да беше стар а ти си млад. Можеш да метеш улиците. Дърва за зимата ще нацепиш. Все е нещо. Заработи късмета си!Не може цял живот някой да ти изсипва отгоре.Утре като останеш без мен в тъмното и се спънеш кой ще те дърпа! Или ти се пада в дупката без време! Ставай веднага.
Скитника стана, изтърси се, намери една метла до казана за боклук и започна да мете.
Продължи пътя си късметчето, да се раздава. На пътя му един гараж-кръчма. На една маса хубав, но вече пийнал подпираше главата си. Край него десетина празни чаши а по - земята се въргаляха бутилки. Запретна ръкави Късметчето, взе една полу пълна чаша останала случайно и я изля на главата му. А не възприема значи. Тресна бутилка по-главата му и рече:
- Тая кръчма ти е изпила и акъла и Късмета! Заприличал си на нищо! Вдигни си яките парцали и отиди в дома си. Там е половината ти живот! Другата, утре рано като станеш на работа, не в кръчмата. Нали си зидар а а! Малко сила трябва за пиене, ама много за работа! Ще удавиш Късмета си в градуси и ще умрем двамата в някоя канавка. Това ли искаш? Да трупясаш в тиня!
Стана човека, бутна чашите и се запъти към дома си.
До гробището в дъното където стигна Късметчето, беше се простряла жена и плачеше.
Току що заваля и дъжд. То леко я дръпна за косата да го усети и каза:
- Виж, вече те гледам като плачеш петнайсет години.Мъката на сълзите е пробила сърцето ти! Достатъчно го жаля. И без това беше лош човек. Не те е уважил на живо, не те е целунал, не те е погалил, и не сте си казали две хубави думи! Заради него остави истинската Любов. Тя те чака там на ъгъла и с моя Късмет може би ще имаш щастливи дни!
Жената стана бавно и унесено се запъти към мястото.
Вече уморено реши че е време за почивка и тъкмо да си тръгне и се спъна в нещо. Я чанта с бебе. Пак някоя е оставила детето си без Късмет. Но то реши да се раздаде изцяло.
Там някъде жена от дълго време чакаше за такова "богатство"!Затова взе бебчето и го сложи пред нейната врата. Само почука и се скри. Врата се отвори, две ръце нежно повдигнаха детето и го скриха набързо навътре.
Ето вече я свърши. Дано хората не слагат Късмета си в хартийка и не го здъвчат като храна с безличие и безверие! Той си е там, вътре в тях!Само трябва да го извадят и да се борят за него!
А ма то ще помогне, утре пак на работа да раздава Късметче!

...

Няма коментари:

Публикуване на коментар