Кой чука ?!

На вратата от мисли.
Пак е препълнено!
Някак объркани, не знаещи пътя си.
Въртят се във кръг омагьосан!
Подскачат, ровичкат.
Понякога в болка и стон!
Настръхнали, търсят място.
Но лентата все разпокъсана.
Спряла във дъното, не върви.
Унесени да се блъскат в пространството.
Не виждат зад себе си.
Тя е малка, дребна.
Но хубава мисъл!
Дали ще успее?
Да излезе, промуши от въртежа!
Или ще смачкат и стъпчат.
Не дават предимство.
Тя е толкова крехка!
Колко и трябва за да изчезне?
Може би тя е ключът да поемат нанякъде.
Или така им изнася?
Една голяма плетеница, не разплитаща!
Страхливци!
Харесва им.
И място и болка.
И как може онази малката да показва света!
И остава сама, тази дребната.
На опашката.
С надеждата че ще изплува от някъде процеп до вратата.
И ще се докосне до нея, за да Почука!

...