неделя, 20 декември 2009 г.

Знакът на Майката

- Събуди се. Много ти идва спането.Трябва да си преди слънцето иначе пак нищо няма да свършиш. Продойха като баща си. Откъде ви открих и сега трябва да ви нося на гърба си. Ти трябва да си заслужиш мястото в моят дом. Че ядеш от хляба ми. Дишаш от въздуха ми и се задушавам. Минаваш ми пред погледа и започвам веднага да се нервя.Ти си черното ми петно!
Гласът на мащехата му кънтеше като от отвъдното и сякаш идваше от тръба.
Измъкна се от нара на който спеше, облече се набързо и право на дръвника. Колко голяма е тази брадва в ръцете му и тежка. Вдигна я и пра а а с сцепи се, силен е за годините си. Още една и, цепеницата рикошира и го удари по главата и то припадна.
Като се свести видя стълба към небето. Реши че неизвестно ще е по-добро и започна да се изкачва. Намери се в едно прекрасно място! По средата му имаше трон на който седеше майка му а край нея пееха птички!
- О моето момче какво правиш тук? Не ти е време да ме изместиш от мястото ми! Все още имаш дни във долния си живот. Може само малко да поседнеш в краката ми, да ти се порадвам!Дай си ръката да я стисна. Бебешка беше когато я оставих. Пораснал си!
Ти моето дете преминавай през лошото като през сън от който винаги се събуждаш защото идва утро! Слънцето пак изгрява, но за всички! Не задържай злоба и отмъщение в себе си. Всичкото зло е пепел в краката ни, не и в главите ни! Можеш да го стъпчеш като направиш само Добро!
А сега .....
Свести се, някакво топло езиче му ближеше лицето.Едно такова малко, сиво котенце. Само едното му краче не беше нещо в ред / някой го беше ударил/.
Разтвори дясната си ръка която стискаше до болка, все едно искаше да запази нещо! По -средата на дланта имаше малко червено сърце. Прегърна котето и го погали по- крачето. Изведнъж за миг то заприлича на останалите и котето се мушна в пазвата му, сякаш беше намерило своята Майка!

...

2 коментара: