Стъпката

Навсякъде блещукаха лампички. Домовете ослепяващо красиви и накипрени от стопаните си се бяха спотаили в очакване. На всяка врата се виждаше венец от борови клончета, подканящ и напомнящ че очакват честит гост! Само в края на улицата, там в тъмното сякаш нямаше нищо. Дори не се виждаше от къде да се влезе. Но къщичка имаше, малка и схлупена. А снегът и виелицата направо я правеха невидима в здрача. Все още не беше замръзнало и малко момче се надбягваше с времето и студа за да влезе точно там. Успя да замъкне шейната със дърва пред вратата. Влезе запали печката и светна. А вътре легло със момиченце бледно, болно е сигурно.
- Виж какво намерих скъпа! Ръкавички със слънце тъкмо за теб. Когато ме няма и е студено ще ти ги слагам преди да изляза. Ето и кукла, малко старичка ама става. Да не ти е мъчно когато ме няма! И малко хляб и сирене, дадоха го от магазина . Разчистих кашоните,утре пак ще отида нищо че е празник. Ако ме питат, ще искам ябълки. За теб, от онези червените. Обещах на мама преди да отиде на небето че ще се грижа за теб! Какво не бих дал да си добре! Аз ще легна на твоето място ако трябва, ама не става! Имам едно желание, да видя усмивката ти! Това ще е най-големият подарък за мен, нали е Коледа ! Студено ли ти е? Ще легна до теб да те топля. Гушни се!
Пелената на съня се разстла из стаята и дори огънят замря във старата печка. А звездите заблестяха магически и фортуната изведнъж утихна!
Срамежлив слънчев лъч освети стаята. Момчето се стресна, до него нямаше никой. Отвори очи и замря.
- Честита Коледа братко! Ето печката запалих, значи вече съм голяма. И чай ти направих. Но дървата са на привършване та....
То стана унесено, без да приказва сякаш си беше глътнало езика. Излезе и тъкмо взе връвта на шейната и спря.До шейна беше замръзнала стъпка. На кого ли е?
На Коледа стават Чудеса! Това му стигаше!

...