Неканената Гостенка

Кога влезе в домът ми? Леко на пръсти, обула си моите пантофи. Не усетих шум, стъпки даже и скърцане. Аз оставих вратата отворена, грешка не затворих. Може да съм очаквала.
Промъкна се като крадец по-нощите. Съгради наковалня, кова желязо и чука, чука! Затвори ме в клетка от сънища. Понасяш ме като призрак във облак от пукане. И знаеш ли кое пука.....пук, пук!Разруши ми вратата. Аз онемявам като портрет от стената. Без звук, без стон, без нищо във собствения си дом!

КОЯ СИ ТИ ?
Звезда от небето. Далечна и смразяваща. Затова ли са тези тръпки на студ от замръзване. Дали ще оцелея след твоето връзване със въжета от лед!
Да не си вятъра?
Той ме носи във ураган от разрушения.Тръшва ме под масата на съмнението да се скрия от бурята с камъни!
Щом токова боли значи си слънцето, може би! Искаш да ме подпалиш, със огън от вътре който вечно гори! И после ще се измъкнеш пак като крадец по нощите.
Коя си ти?
Бетсвие което разрушава и не се обръща назад!
А аз като някой оцелял от погром ще се надигна от нищотото!
Не те искам! Иди си!
И този път ще заключа вратата. Ще остане само ключалката ако ти е достатъчна.
И не си Добре Дошла в моя дом!
Госта който дойде тук и е желан, може би ще остане!

...