Монолог на старата Година

Много съм уморена! Добре че остават няколко дена. Дойде ми нанагорнище със темерути които не харесват усмивката на слънцето! И аз бутах та бутах.
Почнах си началото с голям мерак! Сгорещих я тази земя. Тя като стана рохкава, мека и се нади и и и гна. Останаха някои дупки тук, там.Някои "наблюдателни" точно тях видяха и като забучиха главите не искат да никнат. Голям инатлък! Разболях се да рушкам обикалям и да повдигам. Викам си в латергия са имат нужда от стрес. Пуснах им дъжд, хич не ги размърда. Пльоснаха се в кишата и решиха че предават Бого дух. Е е е ама няма да стане тази работа!
Взех една бодлива разцъфнала сопа че като ги наложа току виж са излязли от унеса си и са се зазяпали в слънцето. Даже го по усилих. Да им препече онова замръзналото къде са го скрили и не го показват та да се види.
Да ама сега изчезнаха нанякъде. " Извря им чайника!"Изпариха се като роса сутрин рано. Във коя ли бърлога са се наврели? Пак ще дърпам и те ще ми се разтягат като разтопена захар на петдесет градосово слънце. Какво ли ще стане ако ги цамбурна в морето? Бая е солено, ще се изопнат като кожа за цървули. То май не остана друг начин във саламура та да им щръкнат корените!
Ще се разсъхнат бе. Едно бурно есенно въхрушче със вода няма да е зле. Еликсир от свекавица да се раздвижат че нямат ищах за нищо! Хранителни и чудодейни сокове директно че ги изпускам. И пръчката не хвърлям нищо че и окапаха листата.
Махнах и това сгорещеното. Но всички ще ги завия "мислозюрган"! Да ги понатисне и им дойде акъла на мястото си.
НО ТОВА ЩЕ СВЪРШИ СЕСТРА МИ !:)))
Сега ще ви видя вази! Тия които не искахте да никнете при мен, не цъфнахте, не вързахте, и накрая плод не дадохте!
Сестара ми е люта и не се дава ЛЕСНО!
Така ще узреете при нея та чак се ухилвам!
Отивам си със усмивка, много голяма!
Колкото една Година!

...