четвъртък, 10 декември 2009 г.

Курабета

Аз съм баба ви Гуна значи. Няма да ми обръщати внимание как ви думам, щот толкоз ми стига акъла! На главата ми останаа пет косъма на кръст. Два бели и три черни. То щот на младини съм мирну сидяла, затова. Сига и да искам само от уста ги дукарвам. То зъби не ми останаха ама все още ми са хапват кур,. абета! Ей сегинка .. дего тоя дранкулник в кой джоб гу турнах, джаисем бе. 089......Пена
- Пено ма, нъл снощи пу тили....пу тилифона речи, ша са сабирами у вас на кайве и клюка ааа.
Да не си ходила у люцерината с дяда Гену овчаря и аз гиралдисах да чакам. Да идвам значи.
Гица там лий, или е ощи у кукушарника с кумшията да събират полузите.Ами Мара щеши лютеница да прай, забърка ли я. Да не е сложила кумпотя от сливи ама ха я.
Да ни сте кусали без мене не кафету, клюките.
- Е е е уморух се да бързам. А сега да чуя хрониката от махалата. Първо аз да кажа. Да знайти кво видях, хи хи. Бай Йордан като си заведи магариту на поляната и го върза под тополата реши да ходи по- малка нужда. Ощи и кату ерген . Знаем се ние.
- Аз днес рану, каза Пена реших да обръщам сеноту. Срешнах Гену. Той като ми дръпна едни погледи и забравих кво ша върша. Като си задумахми, отиде кайвето.
- Аз, рече Гица, както си сабирах яйцата се появи комшията, попчето. Та реши да ме изповяда де...както му е реда...
- Като си ошетах лютивката, измърмори Мара, се усетох избирден че кметя има бардачка слива. А и вчера на зявоя рече ела че пада по земята. Забавих се щот решихме да ги цепим.
- Въх оставих боба на оганю да си ходя бе. Хубаво ги намесвами ами довечера къв ша го ядем ако изгори. Пено ти сложи ли курабета дет ги упечи да ги кусаме ?Ами кайве ни пихме ма! И другия път от времи чухти ли! Да ни си забутвати дранкулницити кат ви дрънкам да ви търся и събирам. Да бягам...

...

2 коментара:

  1. Скъпа,какво не ти хареса в моята искрена и лична изповед?

    ОтговорИзтриване
  2. Кети не съм чела твоята изповед. По горе пише че съм дърта да не ми обръщате внимание как ви думам.

    ОтговорИзтриване