Какво съм

Не желая безразличие.
Не се виждам предмет. Да забършеш със кърпа и захвърлиш във ъгъла.
После да му местиш мястото защото ти пречи да ти пече слънцето.
Да ме побутнеш за да си гледаш телевизора.
Или просто да не си спираш погледа.
Само понякога по рядко от храна, да кажеш Ела!
НЕЩА!
И идол не съм!
Да ме "лъскаш", показваш пред хората.
Като някоя златна вещ да заключваш във сейф!
Да ме вадиш от тъмното когато ти хрумне.
Не искам звезди от небето!
Подаръци скъпи не чувствам!
Цветя също неща.
Искам Любов, погледи, думи, време, уважение Само за мен!
Може да са трийсет минути ама да са мои!
Защото просто не съм само жена но и Човек!

/всяка прилика с действителни лица е случайна , няма такава/

...