неделя, 6 декември 2009 г.

За шаранчетата

Сетих се снощи по-никое време за традицията или по-скоро за рибата.Ама за тази къде я нямаше в моя хладилник. Той си беше празен като гол шаран без люспи! Хем хубаво че ако си беше рибешко щях набързо да го хакна в тигана. Мразя ги бе, мирише ми на тиня и пръст. Тази празнина в хладилника също не ми по кефа и корема, ама криза си е какво сега.То и политиците ни като като тлъсти жаби в блато. Да ама те си ходят " по водни лилии" пък ние в тинята!Взели са ни за балъци, вадят ни с въдичките изстискват ни хайвер чето, и пак ни пускат да се поохраним да имат запас и занапред.Та загубили сме си традициите нанякъде ами!
Събрах след дълги тършувания някой лев и тръгнах за прословутия шаран. Като слушах рекламите за цените ще видим какъв ще го намеря първо защото закъснях и след това да го купя ако ми стиска. Ценичките значи:"Умрял" шаран 5, 50 , "Жив" такъв6,50/дали плува не видях/ , филе8,50/ да отида ли на язовира, или да не отида/.
Ето и магазина.Съвсем никой няма, как така?!Насреща ми един хубавец с една бяла престилка.
Уж питам пък пелтеча:
-И и и з з вине те имате ли един гол шаран за мен, с с с м м ятам да го пълня!
Един дълбок и тежък глас ми отговори:
- По това време вече няма, но за вас аз мога да бъда и шаран ако желаете!
Не знам да плувам ама...

...

3 коментара:

  1. :) Значи мъжът ми ме е прецакал с това филе от хек! За догодина ще имам предвид тия хитрости :)).

    ОтговорИзтриване