събота, 2 януари 2010 г.

Огледалце, Огледалце

Я кажи, не лъжи!
Коя е тази която ме гледа
всяка сутрин отсреща.
Сякаш е била на среща
със времето.

Пронизва ме със
прозорец от сънища
разпилени по-друмища.

Каква метла да избера да разчистя?!

Да не ме полазват пъпки
като лазерни тръпки
струящи от дулото на нищото!

Да се обърна ли да не виждам
да те счупя теб
защото ми показваш някакъв призрак
а аз искам инак.

Ще те сменявам, да знаеш
какво поръчах, не помниш ли
не съм почнала да забравям.

Да премета себе си казваш
и да внимавам
да не забравя пътеката
там има дупчица малка
там се е свряла, скрила
моята " черна, гадна другарка"!

Дълбоко е скрита
като лоша къртица, да рови
да прави тунели, човърка
изравя боклук от банели.

И като се наклепа достатъчно
става и скача преди мен
и аз виждам нея и се рея!

Добре де опитвам
боклук да изритвам
ще го сложа в чувала
връзвам със връв на забрава
не отминах и дупката
там беше завряна
и ако се постарая сега ще я няма.

Днес гледам себе си
от време на време наднича, онази
и ми се врича, пронизва ме
аз нежно забърсвам огледалото
и виждам малка усмивка
ОТ ВСЯКЪДЕ!

...

4 коментара:

  1. Донякъде огледалата ни служат да виждаме не само външността си, а и това, което е в нас вътре.

    ОтговорИзтриване
  2. И да го поправяме докато е време !

    ОтговорИзтриване
  3. :)) Огледалце, огледалце от стената, кажи коя е най-красива на земята?
    Не е Глокси тия дни, защото от всички гласни и безгласни "благословии" дето ги отнесе напоследък и поникна ечемик, за пръв път в 40-годишния и живот :)).
    {}

    ОтговорИзтриване
  4. Ние двете с тебе ще никнем наново не разбра ли тази работа :))) няма да е ечемик:)

    ОтговорИзтриване