Обърканaта Работа

Збърка се, гората. Не бе в ред нещо!
Сутринта беше мрачна.Мъглата не падаше от горе, извираше от земята. Вместо слънце сияйно, блестящо все още си се блещеше луната.
Гората се чудеше да става или ляга, завиваше със юрган от листа и като се усетеше че не е време го хвърляше на земята. Ту дигаше клони нагоре да търси лъчите или се навеждаше веднага надоло и уплашено започваше да приляга.
Сякаш светилото искаше да свети когато не трябва, да вземе мястото на луната и да си спинка. А тя от своя страна не искаше да си отива, пазеше небето като запазена територия, правеше си оглушки четиридесет и осем часа и си плува и си " щурмува" взе си го за гърбина.
А доло край храстите във сенките полутъмни вълк си пасеше трева и си хрускаше шумно. Но нямаше за него блажено спокойствие защото елен чакаше скрит в засада да го захапе с удоволствие. Гладен е рогатия ама сивльо се крие и избилата пот няма кой да изтрие. Защото и четрите му лапи бяха заврени ....и от стресове нямаше как да ги вземе.
Таралеж се гушеше във листака защото знаеше че змията го чака.Разтегната като царица ще му налее кръвчицата в бъклица. Леко я чуваше като примлясква, ще му оскуби бодилите и в устата го джаска.
Лисица се тресеше от страх зад дървото. Трепкаше тънко, заек страшилище я гонеше звънко. Имаше тикове, трепереше и окото, криеше под мишница опашката си от злото.Взе да и пада косъм по косъм козината красива , само като види тази усмивка червива.Скърца със зъби и се хили под мустак ще те хвана лисундро пак и ще останеш с един крак.
Жаба стръвница се зъбеше към гнездото. Пълзеше на талази, ще ви хвана перушани вази. Ще ви глътна на хапки, да се задавя даже.
Щъркел забрави да литне от стрес, сви се във дъното и наддаде ухото. Идва ли тая напаст към него, и поглед зареян спасението къде го.
Мечка във дупката се свила уж глуха от главоболие. Пелтечи и пита. Ко о о й т т т а м, кой ч ч ч ч ук к к а.Аз съм дивото прасешко и си нося рецепта за мечка със картофи от власешко.Съжалявам че няма моркови тука ама гъби изрових там доло в боклука.
Събуди се Горската Господарка от патардията от своята дрямка сладка и видя че всички са затънали до шията.Всеки желаеше мястото на другия не беше за него ама го гонеше както лудия без да се умори, не както на своето .Уж не бяха всички за там където стояха но си мълчаха.Сякаш всеки се радваше че му е излязъл късмета и можеше да си го върне на оня що го беше тормозил и изведнъж всички станаха работни и се рзсшетаха. Бяха чакали да затвори очи, ето без надзор даже нямаше и лъчи. Сега ще трябва да ги подбира, да разгледа тяхната вътрешност, ако трябва ще ги затвори за да намерят своята същност! Цялата гора ще преброди да не вземе някой да се изроди. Ще сложи всеки на това което му се полага а не живота и съшноста си те да залагат. Всеки трябва да бъде това което го има не да дебне другия и неговото да взима!

...