Искам

Мечтите си
скрити
в сенки от призраци
все им виждам
гърба
и мъгляви ръце
кръстосали нокти
ги драскат
в клетка от кръв
имат помощ
тъмна сила
извличаща.
Ще остане ли
мястото празно
или ще тръгна
по-жицата
ще се вея от вятъра
прашинка
във черния облак
без страх
да стигна вратата
без ключ във ключалка
само код
да разбутам плетеницата
от цифри и звуци
парещи
камшици изгарящи
по лента
изтрита със гума
превърната
в пясък и хума
размити от
черни сълзи.
Там в дъното
в ъгъла
стоят си захвърлени
в боклуци
свити, съсухрени
в тъмното
виновна аз бях
за тях не копнях
изоставила блянове
сякаш всичко е
гръмнато
не тръгнах по
стръмното.
Сега ги намирам
във прошка се спирам
поглеждам във тях
виждам себе си
обвита във смях
във косите ми
шепоти пеят
аз не вървя
летя и се рея.
Те са при мен
не ще ги изпусна
през бури, светкавици
аз ще препусна
ще търся нишката
да стъпя на нея
ще стигна
сърцето им
и ний ще се слеем.

...