Да виждаш

През пламък
живота си
малък
как си вървял
дали си се спрял
до някой намръщен
нуждаещ
от токова малко
да вдигне главата
погледа гладен
забит е в земята
търси
храна не насъщна
лек за душата.
Дали си се смял
в чертите на другите
или вересия си дал
отначало на заем
после те бодна
трънчето Съвест
надут, възгордян
бил си
не искаш връщане
усетил
какво са поръчали
другите
само във мислите
поел светлината на
чистите
останал си гол
по Душа
дори да грешат
вратата за всички
едно " ръкостискане"
взето от вътре
не студени ръце
някаква чудна
вихрушка, притискане
даваш себе си
без да усетиш
ставаш прашинка
всичко раздал
губиш се в миг
завърташ се в чувства
пак се завръщаш
в същия лик
гол, по Душа
отново си цял
много голям
магически сили
на път за рзпръскване
от къде са
дори не разбрал!

...