петък, 22 януари 2010 г.

На кръстопът

Ако в миг
се избистри
коя е посоката
в път да поеме
да се пречисти
мисълта
върти се в кръгове
до забрава
нима е забава
да влиза в себе си
на възли се връзва
дърпа задъхана
пада, изправя се
и се забързва.

Четри хоризонта
се движат по лента
по кой да се носи
свободна и волна
без горещия натиск
на много въпроси.

Дали натам
при вечното тъмно
където има мрак
и не ровичкат със
крак
да се зарови във
сняг.

При вечният пек
ще отвърже възела
за който няма лек
изгаря
малко памуче
на пепел превръща
своята същност
и пак се завръща.

Да се върти
във вихри незнаещи
днес уж тихи
прикрити
утре беснеещи.

Най верния път
да усети
на първия лъч
ИСТИНА
която свети
да се влеят
ако успее
кои перипети
ще спрат нейния порив
да събори
стени от въпроси
без помощ да проси.

Само верен приятел
ще почука
без да ровичка
навътре със кука
тук, там ще погали
със дума
съвет ще даде
и ще поеме
по друма!

...

Няма коментари:

Публикуване на коментар