неделя, 24 януари 2010 г.

Сутрин

Рано
във тишината
себе си намирам
всичко разпиляно
по ношните кули
спокойно и тихо
аз се събирам.
Времето е заспало
горещи бълнувания
не разгадало
потъва
неясна картина
разгъва
но не в снимка
а събрани мечти
рисувани
малки, тайни мигове
скрити в ъглите
бленувани.
Докато се събуди
светът
приказвам за малко
със тях, погалвам ги
почне ли глъчка
и отиват да спят
не се движат ярко
за тях ще жалко
да се загубят
затова си ги крия
нощем ще пия
ще горя
като факел
но не и предател
своите нежни неща
не ще си затрия
насищам
сърцето си в сън
в зора се събуждам
със магически
звън.

...

4 коментара:

  1. Сутрин рано, когато чуваш мислите си, подреждаш ги и пак ги затваряш в кутийката. Чудно време- омагьосано с бяла магия.

    ОтговорИзтриване
  2. :) Аз съм се отмагьосничила, ама твоя звън го чух!
    Цун!

    ОтговорИзтриване