петък, 8 януари 2010 г.

ПИР

И амбиция
много е лесно
газиш хора
изкачваш си стълба
буташ в ъгъла
поставяш на тясно
изкарваш тайни
прошепнати някъде
само на теб
бяха незнайни
но ти си решил
да ставаш велик
и се сражаваш
нечестно
не като истински
волен войник.
Не битката
искаш войната
каква е целта
да стигнеш върха
на измамна надежда
и който те види
главата да свежда
да се изживяваш
във своето величие
без мярка, срам
ни доза приличие.
Не ги ли позна
със тях си живял
сега ги мачкаш
а преди си се смял
пели сте песни
дори танц си играл
на някакъв благотворителен
есенен бал.
После стояхте
под капките дъжд
веселяхте се заедно
потънали в кал
седяхте в нея
мръсотията
забравили времето
пътувахте в мечти
заедно държахте
стремето.
А сега погледни
не усещаш ли
разкапва се всичко
потънало във ръжда
измъква се лекичко
последния миг
останал
и се превръща във лик.
Тръгваш нагоре
оставаш един
подхлъзваш се лесно
не е ли чудесно
че ти се връща
със същия удар
НЕ
това беше сън
завърни се наяве
и ако нещо си има
прилика
помисли си
в тебе е волята
би могъл
да му смениш облика
от тебе зависи
как ще живееш
дали истински
ще се смееш!

...

2 коментара:

  1. От всеки зависи и не само как, а и дали ще живее. Често разбиранията за живота са странни.

    ОтговорИзтриване
  2. Много са странни някои разбирания за живота, толкова че не ги рзбирам и може да са опасни за околните ако не внимават.

    ОтговорИзтриване