четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Изкачването

Открадна го. Трудно беше, но стана. Това семе падна във съседната градина. Още на дървото блестеше някак си омайно. Беше особено, извън плода. Той един исъхнал, а семето златно. Току се отрони и се приплъзна на земята. С това сърши и се забрави приятелството което имаше със съседа, от дете.
А под дървото имаше масичка със столчета. Толкова години си споделяха и малки и големи неща. В миг всичко се изпари. Прескочи оградата както винаги е правил, но този път с умисъл!
Беше взел и кафенце и сладки. Пак бяха на тази маса и се смееха. Но едно му око гледаше в земята точно до обувката, там си святкаше онова някак си примамливо. Като стана липсваше нещо но никой не обърна внимание.
Дойде пролетта. Тя завари една запустяла градина. Към нея никой не гледаше! А в другата като магия, цяло дърво. На вид нищо особено, но ако се загледаш нагоре се виждаше златен плод.
Имаше и други но човекът който беше отдолу не ги забелязваше. Имаше очи само за върха. Да го стигне и да го откъсне това. Ако го посее дали няма да изникнат златни дървета, щом от едно семе има това. Тръгна хипнотизирано нагоре и потъна във " златни мечти". Там имаше златна къща. Пред нея беше спряла златна кола. В градината от златния фонтан шуртеше .... И тря я я я с почуства земята. Кога беше стъпил на клон изгнил, не златен не усети. Нямаше нищо, само мрак. И се досети за приятеля си, извика и се загуби!
- Аз кой съм? Колко цветя и кой ми държи ръката?! Искам вода.
Една чаша бавно и внимателно се допря до устните му. Легна и се унесе ....

...

Няма коментари:

Публикуване на коментар