понеделник, 15 февруари 2010 г.

Криеш

Нещо
върти се
в очите ти
примигваш гордо
горещо
в дъното езеро
извират сълзите ти.
Каво си ти
нещо живо
примирено със болка
от мисъл за грях
и някакъв страх?
Не казваш
водиш борбата си
разкъсваш
душата си
но оцеляваш
бурята си е твоя
още си цяла
дори по голяма
а беше почнала
да се смаляваш.
Дали ще спечелиш
водейки скрито
някак си свита
почвай открито
не искаш
не можеш да рушкаш
за себе си, всичко
ще почакаш
така
ще живейш
за мига.
Добре
спирам да питам
нали знаеш
коя съм

*******
на интуицията разчитам
вярваш че си права
аз съм тук да те бутна
да не затънеш в забрава!

...

6 коментара: