Няколко капчици дъжд

Изтрих замъгления прозорец да видя.......навън. Небето се сърди нещо, дали се е скарало със времето? И заваля, дойдоха при мен няколко капчици.
- Аз не съм дъждовна, детска сълза съм! Паднах в една не погалена ръка. А как стигнах до там ли? Събрах самотата на детското сърце и не излекуваната болка от майчина ласка.
- А мен ме роди изоставен от любов забравен. Избликнах си скришом. Направих си дупчица и изплувах. Със какво ли ще бъде изпълнен моят път?!
-Аз съм майчина, но истинска! Не от онези превзетите. Малко съм смесена. Със трудност потекох. Ние майчините сме рядкост. Просто нямат време за нас. Трупат във себе си затова малко сме тежички. Понякога дори от едно място излиза само една и от бързане ни изпиват с уста!
- Е аз съм на един щастливец! Все още има такива. Искате ли да се смесите със мен? По- голяма съм от вас.Ако дойдете при мен ще забравите от къде сте дошли. Пък и е възможно вече да бъдете като мен. Като станем едно вие просто няма да съществувате! И ще има само сълзи от щастие и радост!
Дръпнах се. Успях ли да уловя тази голямата или побързах да се скрия във себе си.....!
Времето продължава да е лошо. Винаги няколко капчици светят! Дали са сълзи?!

...