вторник, 23 февруари 2010 г.

Плащам за нищо

Като му тръгне на човек не може да се спре. Вчера онова със хигиената, днес интернета. Някой ще каже, майка ти да не те е родила там. Или друг ще изтърси, хората нямат пари за всекидневни нужди ти нета си дириш. Всички са прави. Но все пак имам възможност и си плащам но искам насреща. Та какво стана.
От няколко месеца този нет е ужасен. Дрънкам на телефона. Ту-ту-т .
- Ако ви трябва техническа помощ натиснете едно, за вашата безопасност разговора се записва.Или всички за заети звъннете по- късно. След дълбока конспирация тръгва. Днес как стана. Същия разговор със малка разлика. Нашите служители са там и работят, аха. Две коли и пет човека. Един качен, другите пушат.
Тръгва ама друг път със такава скорост че със синът си говорим само по скайп. Казвам звънете вие да не издивявам. Дрънчат, отсреща - рестартирайте рутера. То това току що е направено.
Дайте тоя телефон бе / набрах/
- Вече дрънча трети път.Вашите хора си врътнаха ключа и изчезнаха сега имам само един келяв скайп , никъде не влизам. И не ми казвайте да рестартирам рутера ами се довлчайате тука и си оправяйте нещата. Само телефон плащам със вашите аварии.
Та излизах, на стълбата са качени. Само един интернет, ама си плащам и си искам насреща!
Вече не знам утре какво ще ми спре . Да си трая чи......

...

3 коментара:

  1. Е, аз като смених, пак тази. Когато имат проблем всички се крият. В малките градове е така.

    ОтговорИзтриване
  2. Този е най добрият в града другите мали . А пък веднъж вече сменихме

    ОтговорИзтриване