вторник, 2 март 2010 г.

Хлябът

Капките дъжд
попиха в земята
и тя се надигна
а отгоре облаци сиви
със разпасани гриви
вятарът свирна
небето прочисти
слънчо погледна
нослето си вирна
намигна надоло
някаква пара
нагоре потръгна
като нежна мъгла
кълнчета житни
се показаха леко
видяха времето меко
и дигнаха смело
глава.
Мина се време
тук нищо не дреме
от малките вече
нямаше семе
бяха големи стълбчета
яки, зелени
със зрънца на връхчето
леко засмени.
Кога пожълтяха
така не разбраха
заприличаха
на златно море
класовете безкрайни
със кехлибари омайни
навеждат главички
не искат самички
развяват вълни
сякаш приказват
ела ни вземи.
Зъвъртяха зрънцата
във въртележка
уж бяха жълти
сега станаха снежки
но нямаше цяло
всички на прах
дадоха им да пият
започнаха да ги вият
във дълбока тава
пук-пук
малки балончета
си се пукат
а всичко си щука
нагоре, надолу
като някакво чудо
сега е сила
такова голямо
безкрайно лудо
разделиха на части
блюдо по блюдо
вкараха в огън
да му поспрат бесовете
или гласовете
които му шушкат
да се надува
и излезе хлябът!

...

6 коментара:

  1. Хляб наш, насущний ...
    Няма как,трябва да се поддържа тялото :))

    ОтговорИзтриване
  2. :)) Пак ме настръхна! Ей, момиче!

    ОтговорИзтриване
  3. Има много живот и магия в хляба. Иначе като го гледаш, нещо съвсем прозаично.

    ОтговорИзтриване