четвъртък, 4 март 2010 г.

Облаче

- Приличаш ми на добро! А то се усеща някак си. Бяло си, значи не носиш буря. Не искам вече такива вихрушки. Нещо не ми понасят.
Усещаш ли вятъра? Питам за посоката. Трябва ми ена такава, специалена! Точно място съм си намислила. Но първо ако позволиш да те изцапам със себе си!
А, добре си чуло.Бих искала да ме повозиш, но не да гледам безкрая. Ако случайно мога да те докосна със другото си Аз ще видиш. Е, там за теб може да има един обикновен но за мен е Друг!
Е стига де, много питаш! Ти ще ме заведеш ли или ще ми бърникаш в душата? Ще се опариш да знаеш! Пък и не искам да те смеся със скритите си чернилки. Да не би да станеш от онези, градоносните. Тогава кой ще ме води там?
Виж как се поизтърсих, няма да те изцапам. Пък и само в края ще седна, само да сигна!
А накъде ли?! Засега само на юг. После може и да сменим малко посоката, но ще ти я подшушна. Вятърът е голям клюкарин, да.... Никой не трябва да чуе къде иска другото ми Аз!
Пък и ти няма да кажеш, защото си добричко! Облаче!

...

3 коментара:

  1. Дали не може и аз да тръгна с вас на юг?
    Хареса ми този монолог!
    Светъл и усмихнат ден и сбъдване на пътуването с облаче:)

    ОтговорИзтриване
  2. просто няма как да не те поздравя с това :)

    http://vbox7.com/play:08587f3d

    ОтговорИзтриване