Какво правиш

Тука
вчера бе празно
тъмно и мрачно
влиза и се лута
но дойде
стъпи в блатото
умирисана тиня
не просиш милостиня
направо си седна
зарови със длани
в скрити язви и рани.
Не чувстваш
погнуса
не изчезна във нищото
както другите
и стонове на страх
от лошо не чу се
пресуши
поне малко
това лепкаво
фунтящо жалко.
Поспри малко
загравяш до болка
виж
хербарий ще стане
между огнени листи
до колко ще пламне
имал своята
същност във мирис
готов да излитне
по своите писти.
Всичко е пожълтяло
а вътре все още има
някакво нещо
какво го държи
от пожар оцеляло.
Кое е добро
да гази във влага
или в пламъци огнени
да се разтяга.
Не иска да гние
да лази във кал
лежи омърсено
потъва във жал
когато светне
искрата
и жар го покрие
ще духне
да пламне, изгори
и да се изтрие!

...