понеделник, 22 март 2010 г.

Нaдежда

Се подава
от ъгълче прашно
търси си дружки
не иска сама
стана и страшно
беше загубила
всякакъв смисъл
седна да чака
върху камъка
на живота
със малка полица
избърса я нежно
нареди свойте дечица
що отгледа
вече няколко дена
искаха някой
да ги погледа.
Тъкмо взе да си губи
смисъла
мина Вярата
и я слиса
всичко
що беше наредено
във права посока
тя му сложи дух
и хъс за насока.
Нещо липсваше
все пак на двете
запретнаха си ръцете
едната сложи платът
дълъг безкрай
другата
скрои точната кройка
и окачиха всичко
на стойка
а тя беше
Любовта.
И остана Мечтата
тя сложи крилата
това което те сътвориха
пуснаха по Земята
а там
тези които усетиха
със дъха си изпиха
и всичко в живота
що стърчи
с лекота изкачиха!

..

4 коментара: