вторник, 30 март 2010 г.

Кажи ми

Душа какво ти е?
Искаш да кажеш нещо! Започваш, и на първата дума зацепваш! Какво заседна на гърлото ти? Ще рече не мога аз да те храня, моите трохи ти присядат. И сега щом си гладна ще се спъвам и ще падам. Не искам да прося храна свий се, ръце не протягам! А затова си била като скелет и тракаш и все ми се караш нещо и трябвало сега да търпя , казваш! Нали се разбрахме със тебе" ще мрем" но няма да лазим!
Жадна си, шушнеш. Налях ти, ти бутна и ме заля. Не става така, с принуда ме караш да я долея от някъде. Ще гълташ от моята, кална била гнусиш се!
Нямам друго Душа, така че преглъщай. Нали днес имам троха да ти дам дори да е суха, все пак ще изчистя калта щом е за теб. Ще извадя една бистра, нежна сълза и ще ти я дам за да преглътнеш!

..

3 коментара:

  1. А ако я пуснеш ,дали сама няма да намери храна?
    Да,опасно е сама душа да скита ,но.....

    ОтговорИзтриване
  2. Душата не е алчна, тя иска Достатъчното. Трохи, прокарани с бистра и нежна сълза - красиво!

    ОтговорИзтриване
  3. А Кръстю как без сопанин :)
    Лана тя иска малко повече грижи ама ние все забравяме :)

    ОтговорИзтриване