Не обичам да готвя

Това кухнята не ме тегли много. Не за храненето де. Имам някаква алергия към печката, като я видя и се изривам. Тя усеща че я гледам накриво и доста често ми прегаря това което съм стъкмила. Но народа във къщи обича препечено и не забелязва нашата дълга " любов ". Това картофите например. Само като я видя да ми се облещи насреща със фурната си, така омесвам всичко че всеки път изкарвам манджа със различен вкус! Ама то и като започне съветника от другата стая.
- Картофите се режат на такива форми. Да сложиш и домати че иначе не мяза на нищо. А и чубрицата, чу ли.
Само като чуя тази подправка и правя остър завой нанякъде. Ми не ми харесва кво сега, не и понасям миризмата.
Още от едно време със готвенето не се долюбваме нещо. / не казвам от кога :)/. Бъркам си поредната фантазия до завиване на свят. Не мом се усетя що не ще да се сгъстява. Да я вкусам поне. Стигнах мивката на прибежки,защото беше нахакана със захар. Пудра бе, вместо брашънце.
Най-голямата ми любов е със един зрял боб. Варих го посред никое време и вече като реших че е скопосан, изгасих котлона. Ставам сутринта и една мъгла, лисици да ловиш. Не мога да стигна до кухнята. А там си тлее бобчето като фенер.
Как съм зяпала към моята алергия печката, явно с едното око. От три съм превключила на четри. Цяла седмица, миризми. Яко отмъщение на тая железария.
Е спогаждаме се от време на време. Все нещо което сложа на масата става за ядене. Още нищо не са ми изхвърляли през терасата. Който не харесва да се сприятелява със котлонестата и нейното опасно стъклено око. Аз със нея кафето си няма да пия! Само обмяна на опит и то по-необходимост! :)))

..