Светът бе потънал! Цветовете се сливаха във един без никакви граници. Звукът беше изчезнал. Само във нас имаше нещо! Къде се намирахме? Говорехме с погледи. Бях във твоето езеро и потъвах. Давех се. Ти бе спасителят, извади горещата буца от гърлото ми и ме издърпа при себе си!
Ръце в плетеница. Стиснати от забравяне на името на своята същност до посиняване. На чакашти възли до счупване.
Пак бродих във сънища. Търсих ли нещо?Разтривам леко ръце, кой знае как са изтръпнали!
Поглеждам изгрева сякаш го виждам за първи път и се усмихвам!
..
Ръце в плетеница. Стиснати от забравяне на името на своята същност до посиняване. На чакашти възли до счупване.
Пак бродих във сънища. Търсих ли нещо?Разтривам леко ръце, кой знае как са изтръпнали!
Поглеждам изгрева сякаш го виждам за първи път и се усмихвам!
..
Няма коментари:
Публикуване на коментар