Камъче

Сиво и малко! Защо си криеш средата?
Бях по-следата толкова дълго. По- пътя който вървях не дишах, не спях! Но надничах и те видях.
Не те сритах, защо не разбрах!
Сложих те в най-горният джоб, в ляво. Натъркай си леко ръбчето там, и не крий се. Аз те щракнах със подгъва във който седиш, но без да усетиш.
Кристал, душа идеал!
Мръдна за миг и се скри, но аз те усетих и искам отново леко пак да засветиш. Не на готово, само кажи. Но ще се разберем и без слово. Какво мога за теб?
Почвам да търся със пръсти но нещо гори зад студената прашна обвивка. На нея има петна, не са от дъжда. Черни точки се виждат, не усещам боички и мирис на срички.
Знам че има там в ляво дупки и можеш да паднеш. Ще ги пришия, а ти ще натиснеш като теб да заякнат. Не искам да падаш отново на пътя! Няма да те излъсквам до блясък, обещавам.При мен ще си малкото сиво камъче но без обвивката. Ще изчистя твоето всичко със времето и ще надникна в твоята ярка среда, но ако искаш!
Но дори да не видя, когато изстиваш пак ще си там във ляво да те топля и да те стискам, защото го правя инстинктивно, дори не се и усещам. Само да си погалим страните ми стига!
Добре ли си камъче?

..